Имам някакъв опит със създаване на партньорства. Докато работех в НПО преди години беше доста трудно да го правя, защото се получаваше “развален телефон” от мениджърите надолу към служителите и от едната организация към другата. Откакто работя за себе си в сферата на психичното здраве ми е по-лесно, защото отговарям само за себе си към кого и как ще се насоча.
Как беше създадено партньорството, в което участвахте? – Миналата година с две колежки създавахме заедно уебинари на теми от психологията. Намерихме се в социалните мрежи. Едната я потърсих аз, другата – мен. Идеята беше да добием повече популярност и клиенти.
Кой го инициира, какъв беше процесът? – Писахме си и се чувахме по телефона; всяка поотделно добавяше информация към продукта и после го представяхме заедно онлайн. Беше ли партньорството полезно и за двете страни? – Да, мисля че и за трите ни беше полезно по много начини.
А за общността/хората? – Имаше всякакви отзиви, но хората, които участваха в уебинарите, бяха доволни от наученото. Едната колежка се сдоби с нов клиент от уебинар
С какви предизвикателства се сблъсквахте в рамките на партньорството? – Невинаги бяхме на едно мнение какво и как да представим. Едната колежка искаше аз да водя повече, а другата – обратното. Понякога чаках доста за обратна връзка от тях…
Успяхте ли да ги преодолеете и как? – Нещата, които направихме, бяха супер и в процеса се напасвахме. Но явно се изчерпахме като идеи и в един момент те просто спряха да ми отговарят и да ме търсят, което доведе до разпадане на партньорството.
Ако можехте да започнете от начало, какво бихте променили в начина, по който е създадено или функционира партньорството? – Не мога да преценя. Смятам, че от своя страна съм била ясна за намеренията си… Може би комуникацията от разстояние и онлайн не е ок за начало?