- This topic has 4 отговори, 5 участника, and was last updated преди 9 months, 2 weeks by
.
-
Публикации
-
Какво искат жените?
Трите жени са на различна възраст, вероятно различна религиозна принадлежност, но ги свързва това, че и трите са силни жени, искат да имат право на достоен живот и техните права да бъдат не нарушавани.
Маша, най-възрастната жена въпреки лошото си здравословно състояние и критичното финансово и битово положение се грижи за сестра си и се опитва да се справя сама с тежката си съдба. Факта, че живее в малко населено място и е имала тежко детство и лошо здраве предпоставя и факта, че пред нея не са стоели възможности за образование, очевидно и за създаване на семейство. Държавата не и помага по никакъв начин. Нейните мечти са сведени до физическо оцеляване и материална подкрепа за лекарства и рушащия и се дом, както и малко внимание.
Ася, многодетна майка от малко населено място в лошо материално и здравословно състояние, също е смела и силна жена, която е успяла да се измъкне от клопката на домашното насилие и да се пребори за децата си. Предвид шесте си деца, тя едва ли е успяла да получи шанс за образование и реализация на пазара на труда, защото е трябвало да се грижи за тях. Тя също като Маша е изпаднала от социалната стълбица и разчита на минимална социална помощ, която е напълно не достатъчна за достоен живот и отглеждане на деца. Нуждае се от финансова и социална подкрепа. Без образование и професия тя е принудена да полага нискоквалифициран труд за минимално възнаграждение. Мечтае да има възможност да отгледа децата си, които очевидно много обича, и те да имат нормален живот.
Нергис вероятно живее в голям град или в близост до такъв с университет и вероятно е от по- заможно семейство за разлика от предните героини. Тя има, работа и сплотено семейство с традиционни за религиозната им принадлежност консервативни патриархални разбирания. Тези обаче нрави са и крайно дискриминационни и поставят жената в позиция на неравнопоставеност спрямо мъжа. По-старото поколение в лицето на свекъра и свекървата смятат, че жената няма право и нужда от образование и реализация извън домашните семейни задължения. Факта, че получава подкрепа в своето семейство и дава шанс да реализира мечтата си да открие себе си и да учи.
И трите жени са били жертва на дискриминация заради пола си, заради здравословното си състояние и заради мястото на което живеят или религиозните убеждения на общността си и не са получили равни възможности за образование и реализация на пазара на труда. Първите две жени не са имали и никаква финансова подкрепа, както и подкрепа от семейството или други близки хора с изключение на кмета в случая на Ася.
Въпреки това те са съумяли да се грижат не само за себе си, но и за децата си или други членове на семейството. Три силни и смели жени!Макар и на различна възраст, в различно здравословно състояние, с различно семейно положение, както и образование и трите жени съзнателно или не се стремят към някакъв вид свобода, изразяваща се в самостоятелност. Ася има нужда да се освободи от насилника си мъж и го прави, като ѝ е по-добре да отглежда децата си сама и въпреки оскъдицата и болестите успява да осигури образование за всички тях. Липсват ѝ материални блага за домакинството от 6 деца и болна майка. Нергис има малко повече късмет, що се отнася до здравето и финансите, въпреки че живее със свекърите си. Също така нито тя, нито роднините ѝ са болни, което ѝ позволява с подкрепата на родителите си да следва висше образование, след като децата ѝ поотрасват. Маша се бори с болести и бедност цял живот, което я оставя неомъжена и се заема с грижи за болната си сестра. Тя е може би най-зле обезпечената материално и страда от недостиг на лекарства, храна, здрав покрив. Сякаш и трите ги спъват очакванията към женския род – да са дете- или болногледачки за близките си. Това ги е лишило от навременно образование, с което да постигнат независимостта си в кариерно отношение и да успяват да се самоосигуряват финансово.
Трите жени са едновременно много различни, но и си приличат по това какви копнежи имат. Първата история, която прочетох беше за Маша Цанева. Тя е 74г. в последния етап от живота си и както сама казва не е в добро здраве. Нейните нужди са битови- да има по-добро жилище, пари за храна и лекарства. В нейната история, това, което ми направи най-голямо впечатление е, че се грижи за сестра си въпреки, че не е добре и тя самата със здравете, правейки “мъжка” и “женска” работа за да оцелеят двете. Това, че е чута също мисля, че е важно в нейната история, то така и започва интервюто с едно благодаря. Втората история, която прочетох беше за Нергис Юсеяин. На 44 години тя може да се определени като жена на средна възраст. Важното според мен в нейното интервю е самия и акт на овластяване. Начинът по който избира да запише университет въпреки, че има две деца и се предполага от патриархалните порядки тя да е главния им гледач. Както тя казва “не прави нищо грешно”, а развива своите опции за бъдеще като получава по-високо образование. Стереотипът, който е изграден от патриархалния модел общество, че жената е предимно майка в историята на Нергис тя го пречупва, защото не е само родител, но и личност. Третото интервю, което разгледах беше за Ася Димитрова, която е на 36 години. Нейните нужди според историята бяха обвързани и с нуждите на децата и. Тази история се концентрира върху нейната незавимост от човек, който е бил насилник и я е подлагал на икономически и телесен тормоз. Тя също както и в първата история се опитва да се грижи за децата си и поставя техните нужди преди нейните, макар и рисковете за здравето и. Ако трябва да отговоря на въпросът дали тези жени имат близък на когото да споделяти да им е опора не знам дали бих мигла да дам еднознчачен отговор. Маша казва, че се чувства самотна при което може да се направи заклюението, че тя няма такъв близък човек. Относно Нюргюл семейството и е помогнало в това да започне висше образование макар и съпротивата от страна на семейството на съпруга и, тоест все пак имат хора на “нейна страна”. При Ася тя споделя за помощта на кмета и това как той и е помагал в трудни моменти, но не знам дали този човек може да е близък без да се види и йерархическата му позиция. Трите истории са различен поглед над това как една жена може да се овласти и какво и липсва за да постигне мечтите си.
В разказите и на трите жени усетих много болка и тъга, но и смелост да продължат да се борят с живота такъв, какъвто е, колкото им е даден.
Най-младата – Ася – казва, че има нужда най-вече от материална подкрепа за децата си, но предполагам, че реалните й нужди са по-скоро от постоянна и по-добре платена работа… Може би тя мечтае жените да не бъдат подлагани на насилие от страна на партньорите им, както се е случвало с нея? Или мечтае за друг партньор, който да й помага и да е мил и любящ? Или само за спокойствие и сигурност? Не зная, но в разказа тя говори основно за децата си и “те да са добре”, тоест идентифицира се с ролята си на майка. Накрая косвено казва, че е горда със себе си, че е превъзмогнала домашното насилие – ролята на Жена/Партньорка излиза за малко на преден план. Ася е от ромския етнос, от малко населено място, необразована, със здравословни проблеми, нисък икономически и социален статус, жертва на насилие, работеща сезонна и нископлатена работа. Бедността, етническият й произход и мястото й в социалната система са определили до голяма степен съдбата й. Тя разчита най-вече на кмета на населеното място, който й е помогнал при операцията, и на най-големия си син, който работи. И това е нещо…
Нергис е жена на средна възраст, предполагам от турски произход, мюсюлманка. От нейния разказ струи радост за това, че се е осмелила да намери себе си във висшето образование и изобщо ученето. Тя засега е задоволила тази си нужда – личността й да се открои – и мечтае “да бъде добър пример за децата си”. Може би има предвид те да бъдат по-смели и решителни като по-млади? За да почнеш да учиш усилено над 40 години, значи че годините преди това са били заети от друго. При Нергис това са били ролите на майка, съпруга, домакиня. Тя е работела и преди, доколкото разбирам, не е била така финансово зависима от семейството си, колкото е била психически зависима – нейният глас не се е чувал, нейните желания не са били важни. Тя обаче има подкрепата на своето семейство (може би без свекъра и свекървата) и учи. Тази жена ме зарадва.
Маша е най-възрастната от трите жени и най-тъжната. Тя има нужда от пари и материална подкрепа за лекарства, храна и ремонт на къщата, но като че ли още по-силна е нуждата й от близки хора, внимание към нея, добра дума. Може би мечтае за приятел, близък човек най-вече… Казва, че животът й е ад и мисля, че не е само заради бедността, а защото никога не е получила нещо само за себе си – съпруг, уютен дом, достатъчно пари, приятели. Социално-икономическият й статус, здравословното й състояние и отговорността да се грижи за сестра си определят съдбата на Маша. Тя няма на кого да разчита. Благодарна е само на магазинерите, които й дават продукти на вересия, и на част от съседите, които им носят храна. Ролята й е на болногледач, а тя иска да има и други роли…
Желанията и мечтите на трите жени са различни, но нуждите им са едни и същи – ЧОВЕШКИ НУЖДИ! Потребности от сигурност и безопасност, достатъчна материална обезпеченост, любими хора до тях. Това е. Мисля, че бедността и социалният статус са най-определящите фактори за съдбата на жените, освен пола им.
- Трябва да влезете в профила си, за да отговорите в темата.
