Начало › Форуми › Дискусионен панел › “Какво искат жените?” › Отговори на: “Какво искат жените?”
В разказите и на трите жени усетих много болка и тъга, но и смелост да продължат да се борят с живота такъв, какъвто е, колкото им е даден.
Най-младата – Ася – казва, че има нужда най-вече от материална подкрепа за децата си, но предполагам, че реалните й нужди са по-скоро от постоянна и по-добре платена работа… Може би тя мечтае жените да не бъдат подлагани на насилие от страна на партньорите им, както се е случвало с нея? Или мечтае за друг партньор, който да й помага и да е мил и любящ? Или само за спокойствие и сигурност? Не зная, но в разказа тя говори основно за децата си и “те да са добре”, тоест идентифицира се с ролята си на майка. Накрая косвено казва, че е горда със себе си, че е превъзмогнала домашното насилие – ролята на Жена/Партньорка излиза за малко на преден план. Ася е от ромския етнос, от малко населено място, необразована, със здравословни проблеми, нисък икономически и социален статус, жертва на насилие, работеща сезонна и нископлатена работа. Бедността, етническият й произход и мястото й в социалната система са определили до голяма степен съдбата й. Тя разчита най-вече на кмета на населеното място, който й е помогнал при операцията, и на най-големия си син, който работи. И това е нещо…
Нергис е жена на средна възраст, предполагам от турски произход, мюсюлманка. От нейния разказ струи радост за това, че се е осмелила да намери себе си във висшето образование и изобщо ученето. Тя засега е задоволила тази си нужда – личността й да се открои – и мечтае “да бъде добър пример за децата си”. Може би има предвид те да бъдат по-смели и решителни като по-млади? За да почнеш да учиш усилено над 40 години, значи че годините преди това са били заети от друго. При Нергис това са били ролите на майка, съпруга, домакиня. Тя е работела и преди, доколкото разбирам, не е била така финансово зависима от семейството си, колкото е била психически зависима – нейният глас не се е чувал, нейните желания не са били важни. Тя обаче има подкрепата на своето семейство (може би без свекъра и свекървата) и учи. Тази жена ме зарадва.
Маша е най-възрастната от трите жени и най-тъжната. Тя има нужда от пари и материална подкрепа за лекарства, храна и ремонт на къщата, но като че ли още по-силна е нуждата й от близки хора, внимание към нея, добра дума. Може би мечтае за приятел, близък човек най-вече… Казва, че животът й е ад и мисля, че не е само заради бедността, а защото никога не е получила нещо само за себе си – съпруг, уютен дом, достатъчно пари, приятели. Социално-икономическият й статус, здравословното й състояние и отговорността да се грижи за сестра си определят съдбата на Маша. Тя няма на кого да разчита. Благодарна е само на магазинерите, които й дават продукти на вересия, и на част от съседите, които им носят храна. Ролята й е на болногледач, а тя иска да има и други роли…
Желанията и мечтите на трите жени са различни, но нуждите им са едни и същи – ЧОВЕШКИ НУЖДИ! Потребности от сигурност и безопасност, достатъчна материална обезпеченост, любими хора до тях. Това е. Мисля, че бедността и социалният статус са най-определящите фактори за съдбата на жените, освен пола им.