Отговори на: “Какво искат жените?”

[flora]

Трите жени са едновременно много различни, но и си приличат по това какви копнежи имат. Първата история, която прочетох беше за Маша Цанева. Тя е 74г. в последния етап от живота си и както сама казва не е в добро здраве. Нейните нужди са битови- да има по-добро жилище, пари за храна и лекарства. В нейната история, това, което ми направи най-голямо впечатление е, че се грижи за сестра си въпреки, че не е добре и тя самата със здравете, правейки “мъжка” и “женска” работа за да оцелеят двете. Това, че е чута също мисля, че е важно в нейната история, то така и започва интервюто с едно благодаря. Втората история, която прочетох беше за Нергис Юсеяин. На 44 години тя може да се определени като жена на средна възраст. Важното според мен в нейното интервю е самия и акт на овластяване. Начинът по който избира да запише университет въпреки, че има две деца и се предполага от патриархалните порядки тя да е главния им гледач. Както тя казва “не прави нищо грешно”, а развива своите опции за бъдеще като получава по-високо образование. Стереотипът, който е изграден от патриархалния модел общество, че жената е предимно майка в историята на Нергис тя го пречупва, защото не е само родител, но и личност. Третото интервю, което разгледах беше за Ася Димитрова, която е на 36 години. Нейните нужди според историята бяха обвързани и с нуждите на децата и. Тази история се концентрира върху нейната незавимост от човек, който е бил насилник и я е подлагал на икономически и телесен тормоз. Тя също както и в първата история се опитва да се грижи за децата си и поставя техните нужди преди нейните, макар и рисковете за здравето и. Ако трябва да отговоря на въпросът дали тези жени имат близък на когото да споделяти да им е опора не знам дали бих мигла да дам еднознчачен отговор. Маша казва, че се чувства самотна при което може да се направи заклюението, че тя няма такъв близък човек. Относно Нюргюл семейството и е помогнало в това да започне висше образование макар и съпротивата от страна на семейството на съпруга и, тоест все пак имат хора на “нейна страна”. При Ася тя споделя за помощта на кмета и това как той и е помагал в трудни моменти, но не знам дали този човек може да е близък без да се види и йерархическата му позиция. Трите истории са различен поглед над това как една жена може да се овласти и какво и липсва за да постигне мечтите си.