Имам 6 деца и с мъжа ми отначало много добър живот имахме, но после взе да ме бие. 7 години ме биеше; търпях го; все заради децата, обаче той това не го проумя. Кметът дори ме видя. Постоянно ме биеше, имах синини по очите. Аз пак го търпях се зарад децата. А причината ли – постоянно имаше някакви причини. Вземаше ми и детските, играеше ги на бинго. Почнах да крия картата за банкомат. И така почнаха проблемите. След като нема любов, нема и живот. Я ше си гледам децата, викам, макар и хляб и сол само да ям, дори и да не ям, аз ше си ги гледам. Квото искаш прави с живота си, казвам му, аз не се отказвам от децата си. И той ме напусна.
Така стана, че аз се разболях. Оперираха ме, кметът много ми съдейства за болницата. А оня обеща на полицая, че ще гледа децата ни, докато аз съм в болница. Обаче нищо подобно. И аз лежа в болницата с болки и му звъня – той дал ги на майка ми. А тя е бавноразвиваща, че и с раково заболяване – няма как да ги гледа. А той ми вика – аз си имам нова жена, за мен се едно деца няма. Казвам му, децата ни не са виновни! И почнах да го съдя да си гледам децата… и спечелих делото. След делото, обаче той взе да ме плаши – ще си взема правата. Гледа мръсно да ми прави, много мъчно стана. Ако може някой да ми помага с дрехи и с обувки за децата, ще бъда много благодарна. Взимам само едни детски и глей кво стана, бера капини по цял ден – виж ми ръцете! Обаче децата гледам да не ги лишавам от нищо. Всичките деца ми учат, най-големият на 19 сега работи, Спас сега ще е 11-ти клас, Мария – 6-ти клас; Бойко – той за 8ми клас. Двете малки сега на градина от септември ще тръгват. Гледам те да са добре – да имат закуска в училище; дрехи от килата купувам. Обаче дъщеря ми, която е на 12 години, вика ми – мамо, другите имат телефони и модерни дрехи, аз за какво ги немам? И аз седна и ревна. Някогаш се чувствам силна, но някогаш не ми стигат силите и много си го слагам на душата, че не мога да угодя на децата. Може и да съм болна, не ми дават да вдигам тежко, но аз вдигам и не се жаля. Какво бих казала на други жени, които са бити от мъжете си ли? Да не допускат да ги бият. Да се обърнат за помощ и съвет. Да се гордеят със себе си, така че другите да се чудят от тях. Все пак ние сме жени, силни сме и трябва да сме горди.
